Проверка на безопасността на URL адреси

Проверката на безопасността на URL адреси е безплатен инструмент, който установява дали Google определя подадения URL адрес като безопасен или опасен.

Какво проверява Google Safe Browsing?

Google Safe Browsing сравнява URL адресите с поддържаната от Google информация за заплахи. Целта е да се откриват уеб адреси, свързани с рискове като фишинг, подвеждащи страници, зловреден и нежелан софтуер.

Проверката се отнася до подадения URL адрес и репутацията му според данните на Google. Тя не представлява проверка в реално време на кода, хостинг акаунта или базата данни на сайта.

Опасният резултат не означава непременно, че Google е премахнал страницата от резултатите при търсене или че интернет доставчик я е блокирал. Предупрежденията на Safe Browsing, индексирането в Google Търсене и блокирането на мрежово ниво са отделни системи.

Как да проверя дали даден URL адрес е безопасен?

Въведи уеб адреса и виж получения резултат. Ако предупреждението засяга конкретна страница, а не целия домейн, включи и съответния път.

Например проверката на https://example.co.uk/ може да не даде достатъчно информация за https://example.co.uk/account/sign-in. Началната страница и страницата за вход са различни URL адреси и може да имат различна репутация.

Обработката се извършва на сървъра. URL адресът се изпраща до него през HTTPS и не се съхранява. Не подавай частни връзки, съдържащи токени за нулиране на парола, подписани параметри за изтегляне или други поверителни данни, освен ако не е необходимо да провериш точно този адрес.

Как да разчитам резултата?

Резултатът показва един от два възможни статуса от Safe Browsing за подадения URL адрес. Инструментът връща едно от две съобщения и не предоставя категория на заплахата, дневник от сканиране или подробно обяснение.

Безопасният резултат не потвърждава валидността на HTTPS сертификата, не проверява дали DNS адресът се преобразува правилно, не анализира удостоверяването на имейли и не гарантира, че дадено изтегляне е чисто. Проверката не може да установи и дали страницата иска информация по основателна служебна причина. Освен получения статус провери изписването на домейна и контекста на страницата.

Кога една връзка изисква допълнителна проверка

Проверката чрез Safe Browsing е най-полезна, когато има предупреждение за сигурност или подозрителна крайна страница, а не общ проблем с достъпността на сайта.

1. Връзка в имейл изглежда подозрително. Провери точната връзка, без да я отваряш в браузър. Ако резултатът е опасен, не въвеждай данни за вход или плащане. Дори при безопасен резултат сравни домейна на подателя с официалния сайт на организацията и избягвай връзки, които неочаквано искат да влезеш в профил.
2. След почистване на сайта браузърът продължава да показва предупреждение. Провери поотделно засегнатата страница и останалите компрометирани пътища. Опасният резултат може да означава, че статусът в Google още не е променен или че е останало заразено съдържание. Прегледай файловете в хостинга, базата данни, администраторските акаунти и скриптовете от трети страни, преди да поискаш наличната повторна проверка чрез съответната услуга на Google.
3. Посетител е пренасочен към непознат домейн. Провери както първоначалния адрес, така и крайната дестинация. Проверката на безопасността на URL адреси не показва веригата от пренасочвания. Използвай инструмента „Проверка на пренасочване на URL“, за да откриеш всяка стъпка, след което провери получените URL адреси.

Ако след промяна в DNS даден сайт не може да бъде отворен, тази проверка няма да открие проблеми със сървърите за имена, A записите, AAAA записите или DNSSEC. При предупреждение за сертификат трябва отделно да се проверят името на хоста, срокът на валидност и веригата на сертификата.

Защо промяната на статуса за безопасност може да отнеме време?

Промяната на статус в Safe Browsing може да отнеме време, защото Google преразглежда данните си за заплахи по собствен график. DNS записите, кешът на браузъра и междинните кешове могат поотделно да влияят на това, което вижда посетителят, но не забавят промяната на самия статус.

След премахването на зловредните файлове Google може да продължи да показва опасен статус, докато системите му не посетят или оценят отново засегнатия URL адрес. Възможно е и обратното, наскоро компрометирана страница все още да не присъства в данните за заплахи. Това забавяне е една от причините безопасният резултат да не се приема като цялостно потвърждение за сигурност.

Разпространението на DNS промените също може да доведе до объркващи разлики. След преместване към друг хостинг една мрежа може да достига новия сървър, а друга все още да отваря стария адрес. Ако старият сървър е бил компрометиран, двама души, които въвеждат един и същ домейн, могат временно да получат различно съдържание, въпреки че текстът на URL адреса е еднакъв.

Браузърите може да пазят известно време предупреждения или кеширани страници. Проверката през друг браузър или друга мрежа може да помогне да различиш локален кеш от по-общ статус, но изчистването на кеша не премахва реално вписване в Safe Browsing. Проверката на кеша на Google може да помогне да установиш дали по-стара версия на страницата все още се вижда през системите на Google.

Често задавани въпроси

Мога ли да проверя съкратен URL адрес?

Можеш да провериш самия съкратен адрес, но това няма автоматично да покаже всички страници, към които той може да пренасочва. Разгъни връзката с инструмент за проверка на пренасочванията, след което провери поотделно крайния URL адрес и всички неочаквани междинни домейни.

Мога ли да проверя localhost или вътрешен фирмен адрес?

Safe Browsing е предназначен за уеб заплахи и публично достъпни URL адреси, затова резултатът за localhost, вътрешно име на хост или частен IP адрес може да не е полезен. Вместо това потърси проблема в конфигурацията на локалния DNS, маршрутизирането, прокси сървъра и сървъра.

Трябва ли URL адресът да включва параметрите за проследяване?

Включи параметрите, когато те променят проверяваната крайна страница или съдържание, но по възможност премахни ненужните маркери за анализ. Низовете на заявката могат да съдържат лични идентификатори, токени за достъп или имейл адреси, затова прегледай URL адреса, преди да го изпратиш.

Какво да направя, ако само една страница е маркирана като опасна?

Изолирай страницата и провери нейните файлове, вградени скриптове, формуляри и съдържание в базата данни. Прегледай също близките пътища и наскоро променените шаблони, защото споделен код може да засегне повече от една страница, дори когато е докладван само един адрес. Дръж засегнатата страница офлайн, докато причината не бъде отстранена. Смени данните за достъп, ако има подозрение или потвърждение за компрометиране или разкриване на идентификационни данни.